Ми може, що да не може. Както някой каза, постоянно си споделяме подробности от нашето "после".
А иначе, на мен ми разбиха сърцето за втори път, кукувам си достатъчно дълго, за да се усещам добре и така. Уча се да се справям сама, да намирам повод за усмивка в ежедневието ми с детето, да съм доволна от себе си.
Като се прежалиш и приемеш идеята, че може да си останеш все така, примиряваш се и си търсиш забавление в живота и без мъж наоколо. Кой на танци, кой на спорт, кой с плетка и гобленче или на нощен клуб с компания, просто живота си върви и търсиш забавното във всеки ден. Та така, като ходенето - единия крак пред другия, после втория пред първия и т.н.
Всъщност, всички подобни теми /май и аз съм пускала такива някога/ имат за цел да получи автора малко успокоение, че ще му се случи нещо хубаво, че живота не е свършил, сякаш очакваш някой да ти каже иди на третия етаж на втората стълба отляво и носи вестник Труд в ръка и Човека ще се блъсне в теб и ще си тръгнете хванати за ръчичка, вперили поглед един в друг
То хубаво, ама не ставало баш така. Всеки си върви по своя път и със своята си скорост. На кой каквото има да му се случи, няма да го подмине.
Та накратко, забавлявай се на макс както можеш и не се трови с погледи в бъдещето. А стига го мисли ми идвай на клубни танци-манци, па отпосле ше го мислиш
А клубното присъствие е според зависи. Ако няма какво по-интересно да правиш, кесиш тук. Ако имаш ... правиш по-интересното
Hello, is it me you're looking for?
|