Не, не е, аз това и писах - зависи от средата, от семейството - моят мързел например - детето де - никога не се и опита да каже, че няма да учи след средно, както и магистратура след висшето. И всичко е в срок, макар и в последния момент да се прави. Но в нашето семейство ученето и знанието винаги са били на почит и не е имало друга алтернатива и той си знае от малък, че е така, а не иначе. Дори и не си помисля.
Университетите - всъщност те са с един повече от онова време - НБУ. Говоря за университет, който се бори реално за престиж на висше учебно заведение, а не на селска школа. Според мен, некачествените просто ще отпаднат.
За съжаление - и това е подчертавано нееднократно - няма особено ясна връзка между бизнеса и бъдещите специалисти, които биха му били нужни. Затова всеки налучква - един вид образование, друг вид магистратура, та дано се впише някъде в обществото. Това ги прави и немотивирани - предварително знаят, че шансът да работят по специалността си е нищожен. Тогава защо да учат? Единствено заради самоуважението ли? Опитвам се да обяснявам вкъщи, че университетът дава начин на мислене, не толкова приложими знания. И това е факт - току-що завършилият се формира на работното си място, според конкретните му изисквания. Остава и да знае откъде може да си достави нужната му информация - дано поне на това са го научили в университета.
Сложно е - искам да вярвам, че е преодолимо в обозрим период от време - да накараш студентите да благоволят да направят каквото се иска от тях. НБУ поне прави и невъзможното да им улесни обучението, да приложи всички нови и модерни технологии именно с тази цел - невероятно трудно, да не кажа невъзможно, е да ги размърда човек. Те смятат, че си плащат не за обучение, а за диплома и аз непрекъснато ги разочаровам и обезкуражавам...като им обяснявам именно това. И съм лошата докато следват. И после получавам благодарствени мейли като завършат...
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
|