Не знам, съдейки по това, което виждам около себе си - покрай големия, децата на приятели, клиентите.... не е общовалидно. Може би пък такава да е моята среда, в нея няма чалгизиране. Такива са и училищата на децата, без да са частни или с големи претенции на великите
Но може би така е по-добре, умните, талантливи, образовани, целенасочени деца ще имат повече шансове. Защото аз твърдо не вярвам в "равния старт".
Но пък от друга страна на мен лично ми се струва, че университетитете у нас са излишно раздути, има свръх прием, който не съответства на реалността. И защо се прави тогава?? Отговорът, струва ми се е, ясен... Нима държавата се нуждае от толкова икономисти, прависти, филолози ... а майсторът-водопроводчик или плочкаджия да се търси под дърво и камък? /умишлено хиперболизирам, но като цяло така го виждам../
Да не говорим за количеството висши училища, ако не беше тъжно, чак да ми е смешно даже!!!
П.П. Да обясня, че отдавна съм излязла от средите на университетския живот, не го познавам отблизо, но отстрани картинката ми се очертава не особено правилна.
|