1. Никога не съм си искал да дразня някой, напротив обратното. Двете ми деца (синовете ми) знаят от 3-тия месец (сега сме в средата на 7-мия) с молба от моя страна да не казват на майка си за да НЕ СЕ ПОДРАЗНИ по този начин.

2. Написах темата за да научи ТЯ, но НЕ с цел дразнене, а за да научи защото София е едно глобално село в което всичко се знае. Тази седмица ни видя (мен и бременната ми съпруга) на улицата най-добрата И приятелка. Спряхме и се поздравихме, като цивилизовани хора. Е, кво да направя, да продължавам да мълча пред НЕЯ. Аз, навремето я предупреждавах - не прави така, че да не си говорим след развода. На нея не и се вярваше. Да, ама не. Не ми се говори с нея. Не искам дори ХАЙ да и кажа. Ей за това, за да научи, написах темата.

3. За децата:
"Децата ми се срамуват от него, а това мисля че му е достатъчна награда, но и дълбоко съжаление за мене."

няма да публикувам тяхната реакция, когато ги попитах - Има ли нещо дори и малко вярно в това твърдение на майка ви?

както и реакцията на това твърдение:
"А иначе нито аз, нито децата ми в случая се оказахме бити карти.Намерихме си човек, който припозна не само мен, като жена, но и неговите деца с всичките им проблеми, като свои. Ако някой ни посегне - стреля на месо с лък, арбалет или прашка.Често хората ме питат за големия, дали не се е метнал на "баща си "- рисуват и двамата с приятеля ми.Кефят се с музикациите на малкикя за мой ужас. Говорим, творим, обичаме се, смеем се. "

Това е.

Няма да отговарям на Баби та ако ще и Зайки, защото мисля, че ми идва в повече феминизма в простотиите им.

Иначе, пак благодаря от все сърце на всички с добри пожелания.

Целувки от нас ... тримата