Да го кажа с думи прости, пък дано да разбереш.

Уважавам, обичам и почитам родителите си не по задължение. Няма да ги пренебрегна и ще се съобразя с тях, защото те винаги са го правили за мен, дали са ми тяхното безкрайно доверие. Не смятам, че е недостойно и намеса в личното ми пространство, това да споделя щастието си с тях, дори напротив - аз ИСКАМ точно в тези моменти да са до мен. Тъжните и нещастни мигове обикновено им ги спестявам, но когато съм щастлива, те трябва да го видят и усетят.

За мен това е нормално, за теб друго, всеки има право, въпрос на лично усещане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите