1. Ще си помисля, че му е тежко, какво да си помисля. Само мини пред/през Пирогов и ще видиш много плачещи хора.
Най-вероятно нищо няма да направя, макар че зависи. Виждала съм плачещи жени, търсещи изгубените си деца. Някак си личи, че има проблем, за чието решаване можеш да помогнеш. Но когато човек просто си плаче тъжно, какво можеш да направиш...
2. Случвало ми се е много пъти преди години, след излизане от разни болници, където ти съобщават едни неща... Нищо не съм правила. Просто си ходех и си ревях. И сега като си спомня, пак рева. Няма забравяне това... И изобщо не ме е интересувало дали това изглежда нормално в очите на другите.

Най обичам да чета, ама не мога.