1) Лично аз не знам какво бих направила. Обичам да наблюдавам хората, но нямам спомен да съм забелязала някой плачещ. А и за себе си знам, че в такива моменти обичам да съм сама и не знам дали бих предприела нещо. Зависи може би. Към момента може би бих се присъединила към него да си поревем заедно, ако не друго:-)

2) Напоследък най-редовно си рева от щяло и нещяло и обикновено се шмугвам в колата или в някой магазин и си пускам сълзите на воля между рафтовете. Забелязах, че в магазини хората не се гледат много много
Абе...то хора по улиците падат и всички ги гледат като голям камък, вместо да помогнат, а пък за един ревящ ли ще спреме сега:-))) Шегувам се, разбира се.

Имах един такъв случай по-преди. Много ме огорчиха. Тръгвам да се прибирам, а сълзите сами се леят, добре, че беше тъмно. Сядам на Орлов мост да си чакам буса, ама по така далече от тълпата на спирката, да мога да се успокоя. А тялото ми се тресе от безвучен рев и не мога да овладея сълзите. По едно време към мен се приближава някакъв мъж и ми поиска цигара. Подавам му кутията със запалката, седна той до мен, запали цигарата и ми каза, че ако искам можел да ме оправи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите