Ако е дете (в училище ми се е случвало) непременно ще го попитам защо плаче.
Ако е възрастен човек ще се вгледам в лицето му, за да разбера дали иска да сподели или не иска да го закачат.
Като цяло, не понасям страдащи хора, особено деца. В смисъл, че ми е много трудно да понеса гледката на страдащ човек. Дори някой мой върл враг, ако страда, вече не ми е чак такъв враг, защото изпитвам състрадание. Ако мога да помогна да помогна с нещо, ще го направя.

Случвало ми се е да ме разревават навън. Може би това е от изхабените нерви. Изпитвах тотално разочарование. Никой нищо не направи.