Аз не бих го лишила от нещо, което не може да се повтори. Все пак повече няма да ходи на училище със същите деца, с които е бил толкова години. Редно е да изкарат една последна вечер заедно.
Че не е ходил на училище - лошо, но се случва в тази възраст. Там трябваше да се намесиш по-решително и докато е било време, а не сега и то с наказания. Някак са закъснели, нищо не оправят, само емоционално ощетяват.
Че ще си вземе изпитите - ще ги вземе, че ще изкара матурата - ще изкара, после, според нагласата, ще учи или ще работи. Какво толкова е станало непоправимо?
Всеки греши, а родителите би трябвало да се отнасят с обич и разбиране именно в такива моменти. Когато всичко е ок, всеки може да се тупа в гърдите, че е родител. Точно сега ти трябва да си до него, а не срещу него - така и той по-добре ще осъзнае грешките си. А наказанието, че не е успял като съучениците си, напълно му стига...
Лично мнение.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.