- Видях едно момче, държеше си телефона и слушаше една и съща песен, а сълзите се стичаха по едно каменно лице, без мимика, без подсмърчане, без примигване дори.
- Един дядо седна до мен на пейката в градинката, казвала съм за него някъде по темите, но тогава не казах, че е и плакал, ей така без думи и глас, а после се разговори.
Варианти има много, но в чуждите чувства и емоции не можеш да се намесваш ако не си поканен. Моменти всякакви, много е според зависи, можеш да се усмихнеш, да погледнеш, но отсреща ще решат дали имат нужда от твоята помощ, съчувствие или съпричастност. Може и да не съм права, но изхождам от себе си. Когато плача, искам да съм сама или със жабите, или с човек, на който имам безкрайно доверие. Тръгнат ли ми сълзите, изчезвам веднага.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите