Пиша Ви това красиво послание в памет на обичания ни съпруг и баща лично написано от дъщеря му!!!



Отне ми съдбата най-ценото което имах
остави само в мен да тлее разбитото сърце
на кой ъгъл ,ТАТЕ, с живота се размина
защо сега са ледено студени златните ти ръце?

Стани,вдигни главата гордо
както правеше когато нещо ти тежи
не искам да виждам как студеното ти тяло
безпомощно във тоз ковчег лежи.

Стани и прегърни детето,
което търси те с пламнали очи
стани и прости ми,за което
че не капят вече моите сълзи.

Пресъхнаха очите,
но болката във мене няма да умре
искам завинаги да знаеш
че в гърдите с мене ще живее твоето сърце.

И знам че някой ден ще бъдем трима с мама
и всичко ще е както преди
тогава всичко от нас ще зависи
и няма да е както "Съдбата отреди".

Аз знам че от горе ще ме гледаш
и твоят образ завинаги над мен ще бди
но защо остави дъщеря си
безпомощно по тебе да скърби.

Прекалено рано си отиде
и взе със себе си всичките мечти
мечти които имахме ние
аз,нашата кралица Тони и незабравимото ти ТИ!

МИР НА ПРАХА ТИ!
АМИН!!!! †


ПОСЛЕДНО СБОГОМ,ОБИЧАМЕ ТЕ И НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ЗАБРАВИМ!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите