Той беше раним и наранен човек... но Човек...
Бих искала да мога като Мирър да осъзная. Осъзнавам всъщност, но откак прочетох рано сутринта постинга на сина му, не мога да спра сълзите... Осъзнах, че сме едно голямо семейство, познати и непознати в реала, но много тясно свързани помежду си в клуба.
Отиде си един от нас.
Много е трудно да се преглътне.
Не знам дали разбираме, че всъщност много повече се обичаме и държим един на друг отколкото самите ние си представяме...
Аз самата не го знаех достатъчно до днес...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.