Здравейте - ето ме....боже, колко истини...както "Алиса" е написала...това е моят истински живот....четох го и ще си го чета....но хора....боли.....и сълзите ми пак не спират....

Няма да ви описвам тоталното изтощение на моменти....безсънието...но като се сгушех в него и някакси всичко изглеждаше лесно...

Разбира се, че съм имала моменти в тези години, в които съм се ядосвала, карала съм се, или не съм имала енергията и силите да съм на "ниво" - било то по отношение на домакинска работа или безупречна съпруга (аз май казах, че нямаме брак), не съм имала сили да обърна внимание на малкия след 14 часов работен ден...разбира се не съм в никакъв случай безгрешна или без кусури...и в никакъв случай не съм перфектна...НО това, което написа "Алиса" ме порази....не съм си представяла, че ще чета нещо в интернет и ще рева с глас....

или съм пълна глупачка....незряла да разбера какво всъщност съм сбъркала.....или съм просто егаси тъпото същество....да съм обичала - незрял и егоистичен човек.....НО ГО боготворях....още изтръпвам от спомена за целувките....определено толкова смесени чувства, породени от истината скоро не са ме пронизвали....

На въпроса на "Echr" дали моят мъж знае за чувствата ми....знае, дори унижението през, което преминах за да му кажа и покажа обичта си....ме е срам да споделя....сигурно съм била от "досадниците" по твоята класификация, което е гадничко...но ще се опитам да последвам съвета за външния вид.

Видях и един линк, който един/една (леле, не ви познавам дори от какъв пол сте, а имам чувството , че всички се познавате), на който се уговаряте за празнуване на Велик ден. С радост бих се видяла с вас, но имам вече планове - нали са 4 почивни дни.
Но пък ако някой е от София - със удоволствие бих се видяла/срещнала ...само, че знам, че не е добре да си напиша на публично място името и телефона - та кажете ако някой има време или се организира среща в София, дайте идея как да се свържем?

Още веднъж....мерси...направо ме разтърсихте...