|
Здравейте,
Срещнах приятелка и тя сподели, че тук мога да получа съвет или просто различна гледна точка, дори подкрепа. Много трудно е да опиша какво се случи, особено пред хора, които не познавам. 8 години съвместен живот, 1 детенце за чудо и приказ, което сега е на 3 годинки, много пътувания, спорт, постижения и падения. И на 20.05.09 мъжа на живота ми се изнесе от домът ни със обяснението, че не е щастлив с мен, че не ме обича като жена, че ме уважава като майка на детето, че последните 2 години е бил с главоболие и е търсил начин да запази семейството, но не е открил такъв, че аз държа на работата повече отколкото на семейството, че сме много различни хора с различно виждане за живота, че аз съм се "изсмяла" на неговите опити да спаси семейството, че аз съм емоционална - а той рационален и много други, които сега ми е много трудно да напиша.
Срам не срам направих всичко, което мога, за да го върна - плаках, молих се, падах на колене, писах, обаждах се, заведох го на семеен терапевт - но когато минаха 3 сесии заедно и 2 сесии само с мен, терапевта заяви, че трябва да работи само с него - и това сложи край на срещите с терапевт. Тогава - ходих с детето по море, по разходки, работих по проект в друг град за 3-4 месеца (все заедно с малкия), спортувах, ходих на театри, изложби и така нататък, сега се записах на Психо -драма. Но сълзите ми не спират, в момента, в който седна в колата и съм сама - ме натиска едно задушаващо нещо - и дори на глас плача. Сънувам го - как ме прегръща, и дори интимно, което никога не ми се е случвало в живота. Но все пак от 10 месеца не съм имала сексуален контакт и може би това е причината. Но не мога и да погледна друг...
Излизам и не отказвам срещи с приятели, когато мога да оставя малкия на майка ми.
Работя, поемам много проекти, но не ми върви, особено след такъв "ревящ" момент.
Отсабнах с 20 кила, имаше период, в който косата ми падаше, и зъбите ме боляха - а бях без кариеси дори.
Но най-трудно е, когато все се питам - какво сгреших, защо съм работила толкова, защо не съм му обръщала повече внимание, защо съм се върнала на работа толкова бързо след раждането, как да го върна при нас...самочувствието ми отиде в дълбините на някой океан...все си мисля, че никой няма да ме обича повече, че никой няма да ме приеме повече, че не заслужавам дори да ме погледне човек, че няма да изпитам повече щастието да държа ръката на мъж, гледайки морето и изгрева, че няма да има с кой да се спусна по пистата и да изпитам това вълшебство на планината и ските...
А толкова пъти го молих да говори с мен, да ми сподели какво се случва с него. Една семейна приятелка дори каза "Ами ти направи човек от него - поне малко започна да се усмихва и да говори... да разберем и ние що за човек е"
Определено не съм приятна компания - когато нещо ми напомни за живота ми с Него...свива ми се корема, а коленете ми треперят...и продължавам да го искам...
Как да се откажа от любовта си, как да погреба чувствата си...
Извинете за отнетото време с тези излияния....
|
още боли
