ето ти и причините ...

Рубрика : Тема За ХОРАТА
Заглавие : Преместване на границите
Автор : Галина Кубратова
Дата : 20 февруари 2010


Свършен човек на четирийсет бе заглавието на статия, изнесено на корицата на списание Форчън през февруари 1999 година. Според нея на петдесет и пет годишна възраст е невъзможно да си намериш работа. Вратите пред новите работни места започват да се затварят за навършилите четирийсет. Възрастта за най-високите доходи за мъжете с висше образование е намаляла с едно десетилетие: от 45-50 години на 35-40 години. Днес, единайсет години по-късно, нещата са още по-сложни.

Път на младите
В икономиката на познанието новите технологични процеси, продукти и услуги предизвикаха голяма промяна в полезността на старите спрямо новите умения. Ценни се оказват наскоро придобитите знания и умения, а не изгражданите с десетилетия. Човешките умения се трупат като реколтите – поколение след поколение. Някои са известни отдавна. Други са съвсем нови. По-възрастните работещи продават опита и уменията от предишната реколта. Младите продават новопридобити умения. Опитът вече просто не е ценност. Ето защо младите са на ход.
В същото време според проучванията възнагражденията на хората с висок коефициент на интелигентност растат: разликата в доходите на тези с висок коефициент (120 и нагоре) и нисък (80 и надолу) се разраства. Интелектуалната революция, извършвана през последните 20 години, повиши стойността на ума от позицията на икономиката на познанието. И точно тук се появява едно голямо предизвикателство пред новите поколения деца и младежи. Те живеят в едно друго време, много по-различно от детството на техните родители. Те живеят в нова културна среда – в така наречената култура на Мак-свят. Този свят, според определението на известният изследовател Бенджамин Барбър, отправя сериозно предизвикателство към развитието на тяхната интелигентност и морал.
Мак-свят е светът на Макдоналдс, МТV и Макинтош (бързото хранене, популярната телевизия и бързия компютър). Това е свят на постмодерна, виртуална икономика. Свят, който създава не гражданско общество, а общество от консуматори. На първо място се обработват потребностите на купувачите чрез рекламни кампании, а след това им се продават стоки и услуги, които са в сферата на информацията и развлеченията. Или това е не точно стокова сфера, а инфоразвлекателна телесфера, чийто обект е човешката душа. Продава се най-вече стил на живот. Това е сегашната глобална търговия. И тя пряко засяга младото поколение, неговата душевност, неговия умствен капацитет.

Всичко се продава, всичко се купува
Факт е, че рекламните компании по цял свят много бързо са се ориентирали към телевизията, която е техен посредник в общуването с децата. В последните 20 години се е увеличила възможността на децата да харчат много пари и това ги прави идеалната целева група за реклами. Според анализаторите покупателната способност на децата се е повишавала два пъти на всяко десетилетие в последните тридесет години и три пъти през 90-те. През 2006 децата на възраст от 4 до 12 години са похарчили 52 милиарда долара. Влиянието на децата върху разходите на родителите обаче възлиза на 400 милиарда долара в този период. Да усещаш какво ще искат децата, да влияеш на живота им и да ги превръщаш в консуматори, е една много печеливша индустрия. И това става чрез рекламата по телевизията. Холандски психолози са установили, че дори деца на две години по някакъв начин се влияят от рекламите, тъй като са в състояние да разпознават логото на различни марки. В резултат на тази политика на формиране на нагласи към употреба на определени продукти, дрехи, облекло, музика вече много малки деца се поддават на натиск. Те подражават на определен начин на живот и се привързват към дадени марки.
Американската академия по педиатрия вече препоръчва деца под две години изобщо да не гледат телевизия. Защото развитието на мозъка до две години изцяло се определя от човешките контакти, а не от въздействието на синия екран. Най-важно е общуването с родителите. Педиатрите от академията добавят, че някои от насочените към децата реклами са измамни и граничат с контрол над съзнанието. Доказано е, че децата под 10 години не различават реклама от телевизионна програма и че докато не навършат 12 години, не различават целта на рекламата. Превръщането на децата в консуматори чрез рекламата ги води до състояние, което психолозите наричат „нарцистична уязвимост”. Това означава, че рекламата кара децата да се чувстват непълноценни, ако нямат богата колекция от нови вещи. Тази епидемия от материализъм, на която те са подложени като жители на Мак-свят, не ги прави щастливи и уверени в себе си, а обратното – изпълнени с комплекси, завистливи и често агресивни.
Показателна в това отношение е държавата Бутан. Там телевизията беше забранена до 1999 от краля на Бутан поради съображения за съхраняване на моралните ценности и културата на страната. След 1999 година близо половината от запитаните деца съобщават, че гледат по 12 часа на ден телевизия. Веднага се констатира скок на детската престъпност, най-вече обири и кражби на скъпи вещи – касетофони, скъпи облекла, видеокамери, мобилни телефони и пари.

Бързо, лесно, безвкусно
Освен че възпитава у младото поколение зависимост от марката на съответната вещ и наложения стил на живот, Мак-светът внушава на децата и подрастващите, че всичко става с едно щракване на мишката. Не са нужни усилия. Трябва да живееш сега и на момента! Това е мотото на много реклами. Но това става и начин на мислене, начин на преживяване. И една голяма част от младите хора се затрудняват в полагането на повече усилия, повече труд и дисциплина, особено в ученето и най-вече в четенето на книги. Образованието няма никакви изгледи да спечели в конкуренция с развлеченията на „свободния пазар” (защото той всъщност не е свободен и няколко глобални компании го управляват), защото „лесното“ и „трудното” не могат да се състезават наравно. За тези, които още не са придобили дисциплината на ученето, „свободата” винаги означава да избереш лесното. И с основание психолозите, учителите, социолозите по цял свят констатират с тревога, че младите хора са достатъчно информирани, но не и образовани. Статистиката показва, че не расте броят на хората в млада възраст с висок коефициент на интелигентност.
И се очертава още един сериозен проблем поради желанието всичко да става бързо и лесно. Все повече млади хора в развитите страни искат да продължат да живеят с родителите си, защото не могат да се лишат от постигнатия стандарт на живот, осигуряван от семейството, докато са били в училищна възраст. В Италия се дискутира въвеждането на закон, който да подпомогне младите да напуснат родителите си и да заживеят самостоятелно. Министърът на публичната администрация Ренато Брунета дори предизвика скандал през януари тази година, като предложи законът да задължи младите да напуснат на всяка цена семейното огнище и да заживеят отделно. Предлагат се помощи от 500 евро на месец под формата на заем с най-изгодни условия, намаляване на наемите и други облекчения. Италия е една от страните в Европа, която има сериозен проблем с нежеланието на младите хора да напуснат семейното огнище дълго време след като са навършили пълнолетие. Друга такава държава е Великобритания. В Обединеното кралство броят на тези младежи е така голям, че дори си имат име – Kippers – Kid in Parents’Pockets Eroding Retirement Savigs. Накратко, днешните деца съзряват по-бързо, но им трябва повече време, за да пораснат.