Ще прозвучи като от самоучител от сорта на "Бля бля за 28 дни", обаче едно гарантирам, никога не се обаждам, ако нещо не съм го изпитала и/или опитала.

Съвсем схематично, бих представила така нещата:
Най-напред съвсем целенасочено и програмирано, е нужно човек да поработи върху самооценката. Няма шега, може свръхоценката да не е много лицеприятна на всички, но повечето драми идат именно от занижената такава.

Тези неща стават насаме, пред другите можем да се дуем, колкото си искаме, а най-близките може дори да се учудят, ако им се кажем, че страдаме от ниска самооценка.
А, то всъщност, самият ти може да не си наясно...

Стига да се откъснеш, обаче от "детето" в теб и да си дадеш сметка от позицията на зрял човек, гледайки се "отстрани", че това "което ти се е случвало", не иде по някаква висша воля като вид изкупление, а е чисто и просто, следствие на това, че самият ти не вярваш, че заслужаваш по-добро...

Всички останали са казали толкова специални и важни неща, че не бих добавила нищо друго.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите