Тази тема ме привлича и бягам вече няколко дена от нея, от дира, от всичко. Не съм била жертва на физически тормоз, но на психически, оооо да. Това е невероятна зараза с тонове вина и си абсолютно права, че поражда агресия, която е много трудно да изхвърлиш или неутрализираш. Колкото и пъти да се уловя, че не мога да се контролирам, се намразвам още повече, особено ако съм стигнала да натоваря по някакъв начин сина. Непрекъснато имам нужда от коректив до мен, сама не успявам всеки път. Снощи исках да убивам и ако беше пред мен, нямаше да се замисля и за секунда. Смятах, че съм го преодоляла, разбрала и простила, а само едно правилно ужилване ме върна буквално в първи клас. Дори в момента ръцете са ми ледени. Знам, че имам нужда от помощ, но не знам как да я поискам. Казваш - редовна доза здрав разум, но в тези моменти, в главата ми няма и капчица разум, да не говорим за здрав. Толкова е трудно и ако се допусне повтаряемост на малки отрязаци от време се зацикля и става невъзможно. Мамка му, няма нищо здравословно и полезно в омразата, но изглежда толкова лесно и желано да й се оставиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите