Виж ся... / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Това дето си го описала тук: Щото какво, като те пребият, боли, но теглиш една майна на побойника и си казваш - този е лош човек, гад, да се оправя със своята вина сега. Аз съм чист и невинен в случая, пострадах незаслужено. Че дори имаш пълното право да го обвиниш. Стига да не ти е набито в канчето обратното - че не може ти да ми се прайш на невинен сега - заради тебе стана така.
... е класика в жанра. Практически всеки насилник го прилага под една и и друга форма... затова много хора, да не кажа много жертви, в този клуб и извън него ще те разберат в детайлите, касаещи вменената вина.

Обаче, това на което искам да акцентуирам аз е друго - насилието и в частност домашното насилие е нещо, което оцелява, продължава да съществува и да се възражда като порочен модел, манталитет или несъзнателен, сякаш идващ от нищото импулс в най различни и разнообразни общества*, среди, семейства и прочие социални структури... някой пита ли се защо, след като всички знаем, че е зло?!?

Насилието освен преките вреди /върху живота, здравето, имуществото и статуса/, освен косвените вреди / увредената психика на жертвата, която трябва да се справи със стоварените тонове чужда вина, ако иска да оцелее като личност/ има и още една дългосрочна способност да вреди.... просто насилието е ЗАРАЗНО!

Всяка жертва е потенциален агресор...Аз знам от личен опит, колко лесно се обръща колелото, когато веднъж си допуснал насилие в личния си свят.
То може да те обсеби, независимо от отвращението ти към него, независимо от моралните ти аксиоми, независимо от това, че вземаш правилните решения...ЗАРАЗА Е и трябва да се третира като такава!
Жертвите периодически трябва да се проверяват /сами себе си или чрез други авторитети/, да бъдат нащрек, дали нямат нямат признаци на рецидив - това касае, най вече децата на насилници, но може да достигне и всеки живял в среда, където насилието се заражда и самоизчерпва периодически, превръщайки се в система.
Ако заразеният не си взема последователно и търпеливо, дозата здрав до горчилка разум, дори да не навреди на друг, може да навреди на себе си...автоагресията, пак е агресия. Не случайно има жертви на насилие, които парадоксално стават зависими от алкохол, лекарства, рисково поведение или някакви други саморазрушителни импулси, вместо да се радват на живота, веднъж отървали се, вместо да да вървят напред, да се развиват...да намерят нови, различни от предишните, партньори и да са щастливи...

Затова Факлето, Правилник и всички останали трябва да внимаваме за себе си и за децата, дори след като всичко е..." свършило" - да си имаме едно на ум, че не сме съвсем читави и да се лекуваме навреме ... с вяра, надежда и любов.

Дано да ме разберете, че много, може би излишни думи изписах...