|
Алиса, знаеш ли каква друга гледна точка получих върху прошката. Свикнали сме да казваме, че трябва да простим, защото е най-правилно, дори е божествено и така олеквало. Нима обаче прошката сама по себе си не е едно оневиняване на злото? Малко по-нагоре се опитах да кажа, че прошката има сила и нейната същност е да разбереш докрая злото и чак тогава да решиш дали можеш да го приемеш и да си речеш, че за това е имало причини, които са били извън теб. Тогава наистина олеква.
Чак сега те прочетох, че не ми се влизаше в темата от вчера. Факлата така ме отстреля с тая тема, че пак луднах, не мога да се събера. Ако ги почна моите "не знаех...".. бе вече знам всички рафинирани тънки и дебели методи на прихотормоз от страна на родителката-жертва върху детето и. И ако не бях се препъвала толкова години именно в думата прошка, в смисъл на прошка, която съм ДЛЪЖНА да дам, за да съм добър човек, да съм го махнала този тежък камък, който ме докара до дъното. Не просто сме свикнали да внушаваме на хората това най-правилно. Ужасното е, когато го изискват от тебе без право на избор. Писала си много точно горе, че човек трябва първо добре да претегли вината на всеки от участниците и точно да намери своето място в нея, за да знае докъде и колко да прощава и да очаква да му простят. Мама Нети е писала нещо много ценно - мъдрият човек отлага прошката за момента, когато се почувства готов да я даде. Точн така си е. Дотогава имаш пълното право да мразиш и да обвиняваш, без да се чувстваш гузен и безсъвестен човек зради това. Аз защо полудявам като ме погне Фотонът с обвинения и атаки за осъзнаване на вини и светкавично покаяние, за да ме прай "добър християнин". Така можеш да пречупиш безвъзвратно човека. Като му набиеш в главата, че ТОЙ е виновен, задето не ще да прости. Сега ми изплуват хиляди сценки в главата от малка, как за най-дребничкото прегрешение майка ми ме е докарвала дотам вечно да падам на корене, да плача, да я прегръщам, да УМОЛЯВАМ да ми бъде простено. Да се измъчвам ужасно отпосле от мисълта, че ето на - ПАК бях лоша дъщеря. Пак огорчих, пак не послушах, пак направих това, което не трябва. Точно на тази многострадална жена...Втасо, ма тя за първи път ме преби заради една цигара /детска келешка ми работа/, но биеше с ръце, пантофи, точилка, квото и е под ръка, а аз стоях мирно и не смеех дори да помръдна с ръце да се защитя от ударите. Бях убедена, че нямам право да го направя. ....После и стана навик и всеки скандал между нас избиваше в бой. След няколко такива един ден просто се разгневих и само и хванах ръцете и изкрещях че ми омръзна да ме бие. Лелееее, освирепя таз жена как съм си позволявала да вдигна ръка срещу нея! ......
Защо се отплеснах да го пиша това сега? ....А, да, Факлата беше писала, че иска да говори с майка си и брат си за тези неща. Е, майка и няма да я разбере, няма дори да поиска да я разбере, категорично ще си затвори очите, защото ще трбва да признае пред себе си, че е извършила чудовищно престъпление, натоварвайки Факлето с цялата вина. Факлето поело товара и станало основният обвиняем в случая, което пък я прави основната жертва. Щото какво, като те пребият, боли, но теглиш една майна на побойника и си казваш - този е лош човек, гад, да се оправя със своята вина сега. Аз съм чист и невинен в случая, пострадах незаслужено. Че дори имаш пълното право да го обвиниш. Стига да не ти е набито в канчето обратното - че не може ти да ми се прайш на невинен сега - заради тебе стана така.
Могат да те въртят в затворен кръг такива мисли и колкото повече зацикляш, колкото повече се насилваш да бързаш да простиш, за да се отървеш и да се реабилитираш и пред себе си, толкова се отдалечаваш от това състояние, че и допълнително се самонатоварваш с вина.
Ейййййй, сега се сетих как Фотон ми извиваше ръцете в една тема, че съм била ДЛЪЖНА да потърся баща си - насилника и да се погрижа за него, не само да прощавам от разстояние. Някви задължителни действия ме тормозеше да направя, точно за да оневиня злото, ама да се покажа добра. Щото иначе си оставам АЗ лошата за пред всички. И какво? Полезен ход нямам. Е това вече е най-рафинираният психотормоз. Че аз предпочитам да ми хвърлят един бой за наказание, че да се свърши, отколкото да изискват решението да излезе от мен. Майка ми е царица на този вид манипулиране. В това се превръщат жертвите - пипват си друга жертвичка и пренасят всичко върху не по този начин. Мани, ами и аз непрекъснато се хващам, че го правя с други хора. Вече съм отровена и заразена... без някой да ме е питал искам ли да ме направят такава.
Такива мити отровни пипалца, причинени от един само, дето не си е държал ръцете по-близо до тялото, за да си угоди на кефовете, настроенията и простотията.
п.п. и като се нахлузих в клуба преди 2 години да си търся отговорите, докато в реално време ми се случваха страшни семейни неразбории именно по вина на майка ми, с месеци наред толкова ми се искаше да говоря, но стисках зъби, защото мислех, че ще отнеса упреци, а нямах вече сили да понеса дори една дума накриво, пък било то и от непознати хора.
тези дни като се заточиха тези теми, ето и Правилникът се отприщи да си сподели, после Факлето, си мисля, че ние, хората от такива семейства сме специална порода от някаква друга планета. Няма никакъв начин човек, който не е преживял подобни неща да ни разбере докрай. Мъжът ми се опитва, опитва, накрая вдигна ръце човекът. Ся, живея непрекъснато с мисълта, че съм някакво заразно зло. И много ми олеква като пишем тук за тези неща и чета и другите, които са на подобен хал.
Ох, изпях си го и аз накрая.
|
Re: Не знаех!! [re: Bтacaxмe_я]
