Не съм изчела темата докрай, защото от самото и начало събирам мислите си и искам да ти кажа някои неща. Като прочетох, че имаш момиченце. Ще мятам по нещо - на час по лъжичка, защото и аз отдавна си блъскам главата над тези проблеми. На 46 г., уж с уреден живот, с жива и здрава майка, бивша жертва на насилие, докато те чета ми просветна точно това: като се освободят от насилника /когато той умре или го напуснат/ сякаш и те умират с него. И аз не знаех, че е психореакция майка ми да ме товари с вина и да пренася върху мен пораженията си от насилието. Но сега преценявам колко редовно и точно как го е правила. Дори тя се превърна в пряк физически насилник като станах на 15-16 години. Аз мислех, че има право да ме бие, че съм си го заслужила. С чувство за вина живея цял живот, Факле, вина, че заради мен майка ми е правила купища жертви и компромиси със себе си. Че аз съм станала за нея центърът на света и съм отговорна за нея - товарът, който ми е струпала, е отговорността да правя само неща, които заслужават нейното одобрение. Бившата жертва агресивно се амбицира да ми съсипва семейството от първия ден, в който и представих мъжа ми. Тогава изплува, по-скоро изкопчих самопризнанието, че не понася бъдещия ми мъж, защото не бил като баща ми. Насилникът, който ни разби живота, за нея се бил превърнал в идол всъщност... докато аз бях убедена, че го ненавижда. Нали се сещаш накъде бия, след като прочетох, че и ти идеализираш баща си и че си се вкопчила в дъщеря си като център на твоята лична вселена?

Осакатени сме безвъзвратно, трябва да си го признаем. Всички близки на насилника са жертви, не само този, който е ял пердаха. А на децата им се пада по-големият товар - не само да живеят със спомена пасивно, но и да се отбраняват активно и от майка си - жертвата, защото тя е безвъзвратно поразена. И да се следят строго, като полицаи всяка минута, за да не пренесат върху собствените си деца собствените си психотравми.

не обвинявам никой, може би, така мисля, простила съм, може би, а дали е така? ето този въпрос си задавам ...досега винаги съм си мислела че само майка ми е жертва, но всъщност не е била само тя...били сме всички...добър човек бил баща ми, е и?
задавам си въпроси, ще задам и на майка ми, и на брат ми, ей така....за себе си

Унесох се да пиша, а всъщност исках да ти отговоря на този въпрос.

1. Ти си главната жертва.
2. Баща ти не е бил добър човек, свиквай с тая мисъл. ще ти се наложи да приемеш факта.
3. Дъщеря ти е застрашена от тебе. Затова, трябва да си нащрек и да се самоблюдаваш непрекъснато. Има много гняв в тебе, трябва да го чистиш.

Засега това можах да нахвърля, извинявай, че стана дълго, пък и мислите ми още несресани.