|
Това, че сме родители не ни обвива в аурата на непогрешими идоли, както често децата ни ни възприемат. Голямата ми дъщеря в предучилищна имаше някакво елементарно домашно. Госпожата беше сбъркала и аз казах на детето да го поправи и ако е пита да каже, че мама и е обяснила. На обяд като я взимах, госпожата ме чакаше " в справедлив гняв" пред стаята, за да ми обясни отривисто, че не бива да руша кумирите на детето. Обясних и, че ако аз като майка системно внушавам, че съм човек и доста често бъркам и не е трагедия ако се случи на детето, то не бива тя да го стопира да се научи да гледа и да вижда, за да оценява ситуацията. Защо ти казвам това...Най-голямата грешка, която можем да допуснем към децата си е да объркаме представите им за реалните параметри на нещата. Внушавайки им вини, пренасяйки нашите собствени неспособности върху тях и налагайки им ги като критерий за оценка на живота, ги правим неспособни да мислят сами и да си казват..."моята грешка е това, на другия обаче е това" и да не оставят само на несъзнателно ниво отровата от неспособността си да отсеят правилно.
Аз съм малко близко до твоята възраст и майка не мога да ти бъда( ский ся как са докарах на млада), обаче искам да ти кажа само с цялото си разбиране и топлина към детството ти...не е престъпление да кажеш и осъзнаеш, че майка ти е била слаб човек, че е направила своите грешки, че е жив човек. Най-боли когато майка или баща не може да те защити, а още повече да ти причини такъв кошмар, но сега, от далечината на времето го анализирай безпристрастно и си кажи...това се случи, щото този човек беше кофти ( пиеше, щото беше некакъв неспособен да се справи с живота, беше слаба и объркана, защото такава е нейната природа...или каквито да са причините), но аз не съм виновна за това, аз съм само потърпевша. Като потърпевша обаче позитивите ми са, че няма да причиня подобни неща на моето дете и съм се калила, което ми помага да съм самостоятелна. Позитиви от всяко кофти нещо могат се извлекат, стига да ситуираш нещата правилно...детето ми. ( отчети факта, че прая компромис със суетата по възрастта ми)
Даваш ми още един поглед върху травмите, които съм причинила на децата си, оправдавайки с тях собствената си нерешителност и безсилие. Не те, а аз съм виновна за случилото се, но ще плащат и те...е, ако се гръмна ще стане по-лошо, ше треа се оправят сами, затва ше седя жива и ше гледам да ги науча поне да мислят правилно...мое па да изкупя част от греха си...
MM
|