|
Може би ще ви разочаровам, но не служителите, а законите ни са калпави. За да предприеме един служител конкретни действия трябва да има законово основание и правомощия за това.
Абсолютно вярно.
ПРАВОМОЩИЯТА НА дирекция "Социално подпомагане"
Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) По този закон дирекция "Социално подпомагане":....
10. сигнализира при нужда полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата; 11. организира незабавна помощ на деца, изпаднали в бедствена ситуация, включително и в случаите по чл. 41 след изтичане на 48-часовата полицейска закрила;
Закон има-на лисе ли е прилагането му от социалния работник или крещящо неспазване на служебни задължения, от което произтичат всички тези последсвия, които чисто човешки ни провокират? (отговорът от самият социален работник, даден лично от него в "Тази сутрин"- линк в пост на Шляещия се)
Сега рестриктивната мярка в НК за неизпълнение на служебни задължения:
Раздел II
Престъпления по служба
Чл.282. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.103 от 2004 г.; доп.,бр.75 от 2006 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, ал.1, точка 6, или с пробация.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.; доп.,бр.75 от 2006 г.) Ако от деянието са настъпили значителни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, ал.1, точка 6.
(3) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.; доп.,бр.75 от 2006 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл.37, ал.1, точка 6.
До тук това са основанията са търсене на отговорност, включително и съдебна.
С оглед на началния етап на разследването и липсата на систематизирани
па и на каквито и да биоло доказателства под документална стойност, смятам, че нашият први полезен ход е да кажем, че НАБЛЮДАВАМЕ, ГЛЕДАМЕ, ВИЖДАМЕ, СЛЕДИМ всичко каквото се случва и ще се алучи, вкчая и на това заседание.
В този момент не мисля, че можем да искаме нещо, освен в най-кратни срокове, ма в най-кратки прокуратура и проверки и комисии да излязат с о9фициално становище има ли данни за престтпна небрежност, с пшроитичащата съдебна отговорност. Ако трябва края на писмото да завършва с искания по точки, като първото е за абсолютна официална конкретика незабавно. Следващото да е промяна на закона в наказателната му част по отношение престъпленията срещу деца, както и административните правомощия на съответните социални служби.
Това пак казвам е първата стъпка, която трябва да се канализира, като се покаже, че ще има и втора и трета, докато нещата придобият някакъв приемлив вид.
Всеки един от нас има отношения по случая, дайте да оставим вече емоционалната част и съвсем делово и прагматично да го измислим туй писмо в най-добрият му вид и да бъдем наистина едната капка, която с всички опстанали ше прелее бента.
До тук сякаш само това ми хрумва с оглед на времето, което не бива да им позволяваме да проточват, защото така ще се размие всичко.
MM
|
Re: Отворено писмо [re: somebody]
