Не е толкова лесно да говориш, да го кажеш както трябва в точния момент.
При мен е такъв случай - мълча, тая, стискам, пускам пара през ушите, и като ми причернее съвсем избухвам с остри думи, казани по възможно най-нетактичния и агресивен начин.
Смятам, че това да говориш с всеки човек уместно и така, че да бъдеш разбран, е абсолютно дарба като всички останали.
А отделно си има ситуации, в които даден субект съвсем умишлено пасува и се прави на ударен, след като очевидно много добре си дава сметка за нещата. Това си е гьонсуратлък и никакво говорене не го лови, а аз лично смятам темерутлъка за вид вампиризъм - това да оставяш другия в догадки, съмнения, да го принуждаваш винаги той да заговори.