|
Това е семеен случай и сме решили какво да правим, питам за мнението ви по принцип. Обяснявам ситуацията да не се преструвам, че просто така ми е хрумнала тема.
Най-малката ми сестра от три-четири години е с един човек, живее при него, карат се, бият се, като се разделят, тя изтичва при майка или сестра за седмица-две, после пак при него, той попътува в чужбина, пък се прибра, обичала го, не можела без него, той си е нейният мъж и толкова. Нямат деца. Тя е на 30, той на 40 и няколко. И двамата са ръбати, та какво там вечно си делят - може да е крива тя, може да е крив той, те си знаят. Въпросът ми е следният - ако сте на мое място, говорили сте, помагали сте и сте оставили в крайна сметка големият човек сам да решава съдбата и подрежда живота си, ще спрете ли да бъдете насреща при проблеми в даден момент? Намирате ли за здравословно помагането или би било от повече полза, ако вдигнете ръце? Разсъждавам така - от една страна семейството е опората, на която е редно всеки човек да може да се облегне. Знаем колко жени са малтретирани и унижавани, на тях им е нужда помощ и няма нищо по-нормално от това най-близките им хора да им я дадат. От друга страна - ако една жена не умее сама да брани интересите си и да разсъждава за бъдещето си, а разчита, че винаги ще има някой да я защити и оправи нещата вместо нея, то макар и чрез тежък урок, може би за нея самата ще е добре да бъде принудена да се оправя без помощ отвън. Вие кое бихте избрали - да помагате в името на семейството, независимо от развитието на нещата или да се отдръпнете, за да предизвикате човека да направи нещо сам за себе си? Разбира се, сестра ми твърди, че не може да живее без този човек, защото любов, там не държа да й се бъркам, казала съм каквото мисля още на първия бой. За помощта ми е думата общо взето. Може би не успях да си спестя тона, та е станало ясно какво мисля, но кажете и вие нещо.
- - - -
|
Иди ми - дойди ми.
