Това е и моето желание, искам да съм добронамерена, но нещата, които е натрупало детето като емоции, коментари, и тем подобни са го накарали да е сдържан. Затова казвам, детето не иска да му звъни, не иска да го търси, говори с него формално. А на мен, няма да лъжа, че ми коства усилия, ми остава само да го поощрявам да не губи контакта. Но синът ми е голям, и както знаете при развод и огорчения има и доста наслоявания, обиди, та си мисля, че детето вече само взема решения. Той влиза в пуберитета сега, затова това отдалечаване си е негово, наистина не съм и няма да се меся, защото не е честно не спрямо бащата, а спрямо детето. Трудно е да се вземе решение, дали трябва да се вижда по-често с баща си, дали ще има положителен ефект друг режим на свиждане. Важното е детето да е спокойно, а не като се върне от баща си и да е изнервено.