Аз нямам духовни лутания по въпросите за изневярата и връзките, Фотоне.
Като гледам, Правилник има някакви. Което обяснява включването ми в темата.

Я, чети всички постинги на Мирър и всички мои, щото пак пишеш на първосигнална. В крайна сметка сме на едно мнение - ако те натиснат да си признаваш и няма мърдане, казваш истината. И приемаш решението на другия, каквото и да е то.

А, не можеш ли да избереш по-малкото зло? И защо жертвата да бъде наказвана за това, че е проявила любопитство, болезнена ревност и с истината би взривила съзнанието му и нервната му система/....

Защото мразя да лъжа. Ако "жертвата" настоява да знае, има право да знае. Не правя услуга някому като го заблуждавам за реалното положение на нещата и го оставям да си живее с илюзии за мен. Що се отнася до болката на другия в този случай - става моя отговорност. Нося си я на гърба, без да мрънкам. Все пак, говорим за човешки израз на болката, не за скандали, побой или плюене на всякакви мръсни думи. Като Пениса, например, който упорито се втурнал да нарича пишещите курви, та Анбра не смогва да редактира.
На човек, който ще ми изригва по този начин, тоест, показвайки истинското си лице и помисли, обръщам гръб на секундата.

Не забравяш условието на задачата, нали? Изневяра - факт. Няма как да бъде променено станалото. Заинтересован - узнал този факт. Иска обяснения. Каква полза да лъжеш като дърт циганин, като истината все някога ще изплува. Тогава освен "предател" ще си и лъжец за този човек. Само не разбирам защо човек, който толкова лесно лепи етикети като "предателство", защото са му накърнили интересите, ще претендира неговата болка да става отговорност на другия. Много сбъркано ми идва такова мислене. Ще се изтъпани някой и ще ме обвини в предателство, защото съм ситуирала някъде моята собствена п***а, не неговия задник! Ха! Ако мисленето му е такова, да смята моето тяло за негова собственост, да се е грижил по-добре да опази това тяло, ве. Кой му е крив?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите