За теб сигурно това е най-правилното .. да изсипеш фактите и да речеш "Това съм .. приемаш ли ?" Ама дали за отсреща е най-правилното ?! Ко правиш тази болка като видиш ?! Просто посочваш вратата ?!

Не изсипвам фактите, все едно обръщам костенурка по гръб. По правило мразя да бия тъпана и да ми личи, че някъде съм се унесла, ако действително държа на друг човек. Даже премълчавам, послъгвам, омаловажавам при подозрения, абе гледам до последно да не ми се налагат самопризнания. Дори се дистанцирам, започнат ли да ме притискат. Не понасям и да разпитват зад гърба ми. Ако някой е във фаза ревност, да пита има ли основание. Щом е стигнал дотам да пита директно, казвам си истината. Мисля, че един човек, на когото ще изневеря до степен да се знае, трябва много хубавичко да си е постлал. Поради което, ако си го проси още, ще му се наложи да се изправя пред не много приятни истини и за себе си.

Все пак, за изневяра броя полягване с друг човек при наличие на връзка, в която е пределно ясно, че държим един на друг и "ходим" сериозно, афиширано и с бъдеще. Завръзките, особено несигурните, в които човек не е убеден ще го бъде ли с някого /или с обвързани/, изключват обвинения в изневяра. Не сме се клели в любов и вярност, тепърва се опознаваме, никакви не сме си. Нищо не си дължим. За какво предателство иде реч?

А болки хората си причиняват един на друг и без изневеряване. Дори много по-дълбоки. Щото поради характеропатия, от която няма отърване.