Аз съм откровена, наистина съм пас. Това ми коства редица нервни състояния, но какво да се прави - детето ми е на първо място. Но не ми се занимава със съдилища...Толкова пъти вече се разхождам, и тъкмо се нагласих, че нещата вече си имат развитие - и то положително. Даже стискайки зъби, две години вече, една след развода и една преди това се опитвах да говоря с бащата. Докато моят живот беше самотен, имаше само лудости - ти не готвиш добре на детето, не го гледаш, не го......абе ей такива, знаете ги. Обаче сега започна да звъни на мъжът до мен, и нещата излизат направо извън контрол, ходи в училището, а синът ми не иска така и го помоли. И говори с него, като иска да получи отговор за оценките да звънне на госпожата по телефона. Не та не.