Една моя колежка спря цигарите преди близо една година. Оттогава до ден-днешен е в тотална депресия - на първо място я депресираха качените кг, на второ място - това, че няма вече какво да прави, не излиза никъде, не се събира с приятели, защото все ще се намери някой пушач сред тях. Ляга си в 19 часа, само и само да не жадува за пушенето. Сънува цигари, сънува, че пуши. Като се събуди сутрин, първата й мисъл е: "Ами сега какво - няма да пуша, а какво ще правя?" И това е съвсем сериозно, без да преувеличавам. Явно не е била твърдо решила да ги откаже и затова така сега. Казвам й да си палва отвреме навреме, но тя си знае, че запали ли един път, повече няма спиране - ще пуши повече, отколкото преди, а тя пушеше по 1-1 и 1/2 кутия на ден.
Така че моето мнение е, че трябва вътрешно да имаш нагласата да ги спреш, иначе не става.
Аз пуша по 4-5-6 цигари дневно, но това е поради факта, че на работата е забранено и не ми се занимава да се крия по терасите. Но с вдигането на цените май ще се замисля дали да продължавам или да ги спирам.

За да те уважават, трябва да си нагаждач, ако ли не - и сам войнът е войн.