|
|
| Тема |
 off - просто да кажа |
|
| Автор |
lovert (новак) |
|
| Публикувано | 02.09.09 04:25 |
|
|
|
Една окончателна раздяла,искам и не мога да върна времето назад.Аз бях любовницата,колежката,приятеля и всичко.Но в един единствен момент това свърши.Всичко.Окончателно.
Разведена съм, но преди много години, развода ми мина много леко и за двама ни, може би защото нямаше любов ,деца и вещи за делене.Но това сега е нещо с което ми е трудно да се преборя сама.Е не е развод.Но е раздяла.И е много,много трудна.Това което пиша по-долу е нещо което исках да кажа отдавна,но е трудно.Фактът,че го пиша е важен за мен.Не мога да плача.Не можах тогава и още не мога.А и никой няма да ме разбере-ние не сме били семейство ,а само любовници много,много години.
Почти година мина откакто ти напусна този свят.Но има още хора които не те забравят и още те сънуват.И за които ти не си само един некролог.С теб си отиде част от моя живот.Останаха спомените и болката.Една част от мен липсва – отиде си с тебе.Аз няма как да съм вече цяла .Мислех си ,че съм се научила да живея без тебе.Има ли друг свят където да се срещнем пак, малко остава.Ти ли си любовта на живота ми –май да.Така излиза.А да викаме духове с приятелката, дето и на нея любимия си замина е тъпо,макар че го правехме.Вярно е,че ние в последните 5-6 години не сме били любовници.Но аз пак те обичах.Знам и ти мене също.Защо си отиде по този нелеп начин.Докато беше жив никога не съм била сама.Как,как да те забравя.
Всичко е клишета и не е възможно да кажеш какво е да те боли душата.
| |
| |
| 
|
|
