Не знам колко време ще и продължи химиотерапията, но всички тези отчаяни състояния до голяма степен се дължат и на нея. Като страничен ефект, не стига, че ти е гадно, ами трябва и да е депресивно. Нали не ви и минава през ум, че няма да се оправят нещата? Много е важно тя да е твърдо убедена, че лечението ще е успешно. Говорих си с моята приятелка, тя пък с отстранена гърда, пак закъсняла операция, и после драстична химиотерапия, от най-тежката. Значи, чувствала се е като изрод някакъв - на гърдите огромен грозен белег и коса пада всеки ден на снопове. И ужасяващ страх от смъртта, докато в един момент се отпуснала, казала да става, каквото ще, аз това чудо ще го преборя и го пребори. Вярваща е, това също доста и помогна. Знае, разбира се, че винаги има опасност ракът да започне пак да се развива, но си джитка с една вътрешна убеденост, че това вече е зад гърба и. Много по-ведра е от преди и се е отървала от старите си страхове и притеснения. А те не бяха малко.
Та, духът и желанието за живот могат да го провокират и близките. Обработвай приятеля и психически. Нормално да е стреснат и уплашен, но до голяма степен оздравяването и е и в негови ръце. Ще трябва да преодолее задръжките и да си я гушка по-често. На нея самата едва ли и е до нещо повече сега.
Пък стискам палци. Представям си какво ти е, аз също бях много разстроена за моята приятелка.