Сега аз не знам статуса на тоя и оня.


Може ли някой да ми обясни защо така се подтиска мисленето и развитието на когото и да било в тая страна, не само на децата.


И много след университета, редовната реплика, която чувам е "недей много да говориш".


То аз ако не говоря и мисля, къде отиваме тогава. Аз остави, но ако всички трябва да не мислим и да не говорим? Защо мисленето и говоренето са така опасни и хората на ръководни длъжности толкова ги е страх от мислещи и говорещи хора?


Та, само преди 3 дни, трябваше да направя скандал на собственика за който работя, и да му кажа, че на практика сам си срива бизнеса, защото е заел погрешната стратегия и страна, и защото еди-какво си? И само след два часа въпросния беше готов да се бие по главата, след като беше тръгнал да ме уволнява?


Е, аз след тая сцена и не държа да остана на работа при толкова инфантилен идиот, но разбира се, няма да му го кажа в очите, но все пак, защо???? аз му обяснявам за негово добро че сам се закопава....той ми вика, много говориш? ми щом говора много...сърбай си сам попарата!


Разбира се, намерила съм си друго работно място, но сценката беше показателна. Повече не искам да коментирам, кое как защо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите