|
.. дето сякаш приказката ви е спряла вчера. Които сякаш са чакали само теб да видят и чуят. Не, не е поза, не, не са думи. Усеща се с кожата. Хора, които са на мили, на километри, часове, или просто на съседната улица, ама нали все бързаме, все спазваме правила, регламенти и поведение
Тия дни отново ги усещам с невероятна сила, приятелите... Най-старите и по-новите. И не е вярно, че приятелството трябвало да се отглежда. Просто трябва да си в него. Достатъчна е любовта. Стига знанието, че някъде там има някой, който те/ти харесва, на който му е интересно с теб, както и на теб с него, с когото си "от една кръвна група".
Тия същите, които никога не се бъркаха, само даваха по едно рамо.. Много ми е трудно да ви разкажа за тях, те не са хора, дето да се напиваме всяка събота или да играем мач всяка неделя, не работим заедно, не си отглеждаме децата, но има една нишка, нещо, което ни свързва с години.
Усещането, че там някъде някой мисли за теб с хубаво, че ти си мислиш за него, че има една положителна енергия и любов, която си изпращаме взаимно. Че никога не би го предал. Каквото и да значи това. Макар че и предателствата се прощават понякога, днес и това разбрах... Когато причините за тях са били твърде обясними.
Днес си мислех, че децата, че пораснат, ще отхвърчат, но е тЕ тия маймуни.. с тях ще си се търсим, поне веднъж-дваж годишно Може и веднъж на 10-15-20 години..
Да са живи и здрави!!!
П.П. Мирър, рекох ти, че ми трябва време
|
Има едни такива хора...
