години.

Жарко лято, събота късен следобед. Тежка седмица. Най-после - свърши.

Сядам в кварталната кръчма. Няма никой друг, освен бармана и сервитьорката. Десетина маси - празни. Чета си вестника, отпийвам си от бирата, протегнал съм си краката, пафкам си цигарата...

По едно време усещам, че някой ми виси на главата. Гледам - де да го знам кой е??? Хили ми се и пита може ли да седне на масата? Демонстративно изгледах празните маси, та дано да се сети да ми се маха от погледа.

Исках да съм сам със себе си. Нищо друго не ме интересуваше. Ама тоя - тъп, не разбира нищо. Седна и започна:

- Ееей, много е горещо.
- Ееей, няма пари.
- Ееей, кво ша прайм тъй?

- Кво пише във вестника?
- Кво ще е времето утре-вдруги ден?


Бях си изключил слуха още в началото... Всъщност, май не се изразявам правилно. Бях си изключил съзнанието и тия приказки ги слушах, но не ги чувах.

Оня се изнерви:

- Абе, ти защо си влязъл в кръчма, като ще мълчиш?

Ооо, Небеса! Взе да ми дърпа вестника изпод ръцете!


А, познай какво стана!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от A$$A$$lN на 28.06.09 14:20.