Всъщност не знам с точност, кое мога да преглътна или не. Забелязала съм, че към някои хора съм по-благосклонна. Вероятно те компенсират с нещо друго и успяват да балансират това, което ме отблъсква при други.

Първия път търпим с надеждата, че ще успеем да постигнем някакъв обрат, доката не опрем до някоя кауза пердута, за която си мисля аз пък днес.
И не на последно място отлагаме от страх, който един път преодолян, вече не стои пред нас.

Следващите пъти раздялата е по-лесна, именно защото е преодолян страхът.
Освен това сиъуацията е вече отигравана и минаваме по отъпкан път. И май най-вече, защото сме се изразходили откъм компромиси, за които знаем, че и да ги направим, пак ще доведат до там.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите