Имах един такъв мъж, дето си тръгваше на определени периоди от нас и после се връщаше до 3-тия ден най-често. Та този човек след като се изнесеше от дома ми отиваше да се напива с приятелите си и им ревеше "ама тя не се бори за мен"

Като го чух за 1-ви път умрях от смях. Представих си как устройвам на площадчето до нас своеобразна арена и започвам да издирвам други мадами, които биха били склонни да се бият за него.

Звучеше ми безумно. Не можех да схвана какво точно иска тоя човек от мен.

Съвсем друго нещо обаче, е да ти се наложи да отстояваш пред роднини и приятели правото си да си влюбена в някой малоумник. Това го разбирам, но не бих го нарекла "борба за любов". Има нещо сбъркано в това словосъчетание според мен.