Ако на някой може да помогне....нещо много елементарно и истинско...
- Бабче, аз ще се боря за любовта си. Няма просто така да им го дам. Няма да отпусна ръце, няма да се предам без бой!

- Момичето ми, знаеш ли онази любима игра от училищните
празненства, когато трябва да се бяга около столовете, които са с един
по-малко от играчите; а когато кажат стоп и музиката спре, всеки се
старае да успее и да заеме стола пръв? Е, ти нали играеш точно тази
игра, когато се опитваш да се "бориш". Защо да бягате двама или дори
трима около един стол, да се опитваш да надхитриш съперничките си и да
го заемеш първа, ставайки за смях на околните, да нервничиш и да се
ядосваш? Огледай се наоколо - до стената има други незаети столове. Ти
си вече голяма, зряла, време е да престанеш да играеш детски игри.


Бабче, не разбирам какво става:
той изведнъж, без обяснения просто изчезна. Всичко вървеше добре, а
после...Вече не го виждам, телефонът мълчи, и вече не се срещаме дори
случайно. Може да се е случило нещо? Или все пак съм го обидила с нещо,
може би си струва да му се позвъни и да се поговори, да се изясни,
какво все пак става?
- Дъще, не си струва, повярвай ми. Нали и ти самата знаеш
отговора, само че не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не
иска - много е просто. Запомни, дете, докато мъжът се интересува от
жената, той няма да изчезне. Ще счупи телефона да звъни, ще обикаля
около входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори
най-жестоките, няма да станат причина той да не е до нея, ако той иска
именно това. И ако ти не искаш да го караш в отговор на твоя въпрос
"защо е изчезнал от живота ти", да ти казва, че е бил много зает или е
имал много работа, то по-добре не питай. И ако не си търсиш излишно
повод да си причиниш болка като чуеш истината, по-добре не питай. Нали
и така знаеш отговора.

Не помня къде съм го чела, но съм си го "копнала" прилежно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите