Възпитавани са да се жертват за кауза - семейната най-често. Това се е очаквало от жените от хилядолетия в патриархалния обществен модел. Затова и тази саможертва е повод за своеобразна гордост, но и за оплаквания. И самооправдания, разбира се.
Алиска, така е, и това, което си написала, съм го премисляла и филтрирала как ли не, за да го наглася във вид, който да ми дава някакакви удобни/практически насоки за *практическа* интервенция. Не съм психотерапевт, а дори и да бях, не можеш да работиш в собствената си среда, щото нито е етично, нито има резултат.
На практика аз в момента (последните 4-5 години) възпроизвеждам модела, нейния модел, не моя си, защото не виждам начин да го пресека без поражения. Ама това си е мой проблем.
На стандартно аплодирани кокони вече сме се преситили. Не, че дразнят. Във всякакви цветове, форми, разновидности, все са едни и същи - като униформени пешки. Затова и различното, диаметрално противоположното на полуфабриката от конвейера вече се радва на успех.
По-скоро това е Хари Потърка, която е на нужното място в нужния момент. На мен лично ми е по-интересно как тя ще използва момента; а защо се е стигнало до тая ситуациа - сигурно ще си остане мистерия.
|