Човече, може и да греша, но ми се струва, че забиваш е една добре позната и все още прясна като спомен за мен посока.
Ти в момента не си емоционален, направо си каша от емоции.
Заровил си доста дълбоко, а това значи, че и си доста наранен от случилото се.

Да ти кажа, че има рецепта, няма или поне не знам такава универсална.

Но най-доброто, което можеш да направиш в момента, за да си избистриш по-скоро погледа и да спреш да лъкатушиш между обвиненията към нея, самообвиненията за допуснати от теб грешки и търсене на причини в далечното си детство... е да се концентрираш върху себе си.

От собствен опит ти казвам, в момента не можеш да мислиш рационално и ясно.
Затова ще ти е нужно време.
Свали малко размера на егото, ще разбереш, че често постъпките на хората около нас не целят да ни наранят, а че просто сте се разминали. Ако изобщо някога сте се срещали...

А и помни, често бъркаме любовта с чувството за привързаност, със страха да пуснем нещо познато, което ни кара да се чувстваме (уж) сигурни на фона на неизвестното бъдеще.

След време едва ще можеш да си отговориш честно и безпристрастно на въпросите, които си задаваш сега.
Не можеш да спреш човек, който е решил да си тръгне.
Дали нейното е продиктувано от незрялост, от мерак за силни усещания, от стари рани, от несходство между вас... няма особено значение.
Имаш само няколко помощника сега: време, търпение и... да опознаеш по-добре себе си и истинските си желания.
Е, и ти можеш да заложиш на заместители, но в теб ще остане горчивина.

Няма смисъл от тактики и опити да вникнеш в нейните мотиви. Единственият човек, който можеш да промениш си ти самият и то, ако го искаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Caffe Noir на 21.04.09 09:11.