Понеже този разговор тръгна, на фона на моята „случка” за момента, та пак да повторя, че в никой случай не бях успяла повече от него. И друг път съм казвала, че се омъжих на 18. По това време той на 25, вече имаше две годишна, но много добре реализирана кариета. Като си помисля, ми се е наложило да завърша растежа си вече семейна и да наваксвам бързо. Явно и от този период съм научила, да върша много неща едновременно, да съм комбинативна и да издържам на голямо натоварване. То това ще избие някой ден де, ама това е друга тема.... Понеже става дума за тикане на семейството, от този период само ще спомена, че на 23-тата си година, взех първото семейно жилище. Аз го взех. Имах възможността, рискувах и не проиграх шанса.

И да се застроховам от тълкуванията на Пламен. Никога не съм натяквала такива неща, защото и такъв кантар не трябва да има. Усилията ми обаче са довеждали до резултати за подобряване на семейното житие-битие. Мислех, че това е идеятаи и всеки трябва да участва с каквото може. Но явно това не може да не се забележи, защото и не мога да подменя фактите.

По-надолу споменаваш за еднаквите интереси, настройки, занимания. Все си мисля, че са били общи. Ами ние дори работехме в една сфера и на едно място, което няма да спра да мисля, че беше груба грешка. Нещата просто се сложиха така, че той имаше „по-висока” кариера, аз обаче имах позиция с „по-голямо” влияние.

Поради такива неща си правя предните тълкувания за моите грешки, приноса им за срива в отношенията, а и за самочуствието на мъжа. Бях един кон с капаци...е те това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите