Много е права даже, съгласна съм. Именно щото знам как го отнася дребния за моите нервози и истерии.
Аз що написах, че се объркАх - щото се омотах като пиле в такова от много мислене.
Мен ме е яд именно щото знам колко съм се сърдила като се приберат намусени и на вечеря аз разказвам нещо, а баща ми си мисли неговите служебни проблеми. И сега кво - правя го същото. Та мъча се, боря се, опитвам се да си казвам, че искам малко да ме оставят на мира, да си събера акъла, па после да слушам.
Инак това с неблагодарните деца също го знам и се моля да не стигна до там.
Но както казваш, не става дума за мен и теб, а принципно.
Това, което не съм съгласна аз е мама да им сменя татковците, щото нея така я засърбяло. Ако изобщо можем да опростим нещата само до това. Може и да не е толкова лесно, но нали все даваме акъл, че трябва да се опитва да се промени нещо, преди да се реже.

Ти си сладка отрова, глътка самота
Ти си болка, която крия вътре в мен