|
Една тема в два други клуба ме накара да си спомня случка от миналото си, за които не намирам обяснение и до ден днешен.
Преди известно време имах приятелка на 31 с дъщеря на 8, а аз бях на крехките 25. Бяхме излизали на кафета, срещи и т.н. в продължение на 3 месеца преди да имаме нещо сериозно. През това време тя ми е говорила за бившия си, но никога не спомена, че има голямо дете. Направи го едва след като станахме интимни.
Изумяваха ме меко казано странните и навици.
Например, уговаряме се да излезем и и предлагам да намерим бавачка за дъщеря и, а тя отказва под предлога, че малката е разумна и нищо няма да се случи. Продължавам да настоявам, мотивирайки се, че докато ни няма, на детето ще му бъде скучно и ще е добре да има някой да играе и говори с него докато се прибере тя (в полунощ). Цитирам дословно: "Заеби ги тия лиготии".
В други случаи, когато ме е канила на вечеря у тях, носеше чинията на детето в стаята и, твърдейки, че децата нямат място при възрастните и особено, ако те са двойка влюбени. И досега не намирам отговор какво ще попречи детето на влюбените, ако вечеря на масата с тях като бял човек.
В много редки случаи, точно 2 на брой, сме излизали на разходка на Витоша тримата, но ми направи впечатление нещо много грозно - малката беше дресирана да отговаря еднозначно на въпроси и когато я предразположех да продължи разговора сама, майка и я срязваше. Изобщо картинката беше едно свито дете със смачкано самочувствие, следващо принципа: "Децата трябва да се виждат, но не и да се чуват"!
А иначе приятелката беше много грижовна с мен и готова да изпълни всичките ми капризи (имайте предвид, че аз току що съм излизал от детска възраст тогава). Обаждаше ми се няколко пъти, за да пита как съм и от какво имам нужда, купуваше ми подаръци, а на дъщеря и само неща, които и са от първа необходимост. Когато аз веднъж и подарих кукла барби, тя и я показа, като строго следеше малката да изрецитира целия репертоар от заучени благодарности, а след това я прибра с оправданието, че не можела да има всичко, защото щяла са се разглези.
Макар че детето не е мое, се дразнеш и стигнах до състоянието дори да чувствам вина поради различното отношение.
Друго нещо, на което сега се смея, е обвинението на гаджето ми, когато се разделихме, че съм педофил, защото съм проявявал внимание към малката.
Според вас нормално ли е една жена да отделя повече внимание и да обича повече любовника си отколкото детето си? За нейното тя казваше, че го обича "като всяка майка", но за мен да се грижиш само за физическото оцеляване на някого, не е обич.
|
Я да споделя тук
