Re: Тя си заслужаваше шамара! / Взаимопомощ / Клуб на разведените

А ти можеш ли да ме убедиш, че ако нараниш психически, само защото е невидимо, имаш право на това и уважаваш жертвата?? Или го обичаш ...не"извратено"?
Не, и ми омръзна да повтарям, че принципна разлика не виждам. Психическият тормоз е и по-трудно доказуем, и по-труден за осъзнаване. Физическият комбинира физическата агресия с психически тормоз. Как може да обичаш едно такова същество?!

А ей това , направо си е ужасно:последното, за което ми пука е поражението, което предизвиканият насилник понася и нежната му чюфствителност. ама, не ми се анализира Само , не мога да си обясня, как така не би ти пука, какво насилие му е причинено преди това от обявената за по-късно жертва!

Невъзможно ми е да оправдая насилието с насилие. Изключвам самоотбраната при физическо нападение.

А, защо не препоръчаш искането на прошка от насилника? А и всеки може да си тръгне и след шамара, нали? Същото е. Докога ще се ниглежира нефизическото насилие, не мога да разбера?!
Посочи къде съм го неглижирала. Тръгни си преди шамара, който нищо няма да оправи в отношенията ви.

И остави назидателния тон за родителството! Не мога да изживея живота на дъщерите си(имам две). Нито да платя тяхната цена. Нито бих ги оправдал независимо от всичко, което направят за в бъдеще. Може да ги обичам, но не съм сигурен , че бих ги оправдал.Да внимават с човешките души, за които поемат някаква отговорност.
Първата и основна отговорност, която е изцяло под техен контрол, но е функция и на твоето възпитание и личен пример е отговорността им за собствената си душа. Здрав инстинкт за самосъхранение. Същият този инстинкт, който ще им позволи да разпознаят и разкарат от живота си насилника - и психическия, и физическия. Това имах предвид. А не да изпадат в овчедуш морален релативизъм, защото самоуважението не е обратно пропорционално на силата на ударения шамар (в пряк и преносен смисъл).

Я, кажи по-добре, ти като те унижат и тормозят, какво правиш? Веднага си тръгваш, връщаш си(и как), молиш за прошка, казваш му, че го обичаш, демонстрираш му, че можеш без него и той е напълно заменим?
Тръгвам си, естествено; имам ли избор? А ако ме попитат защо - обяснявам; обикновено не се налага.

И защо не искаш да забележиш ,че НЕ ОДОБРЯВАМ ШАМАРЕНЕТО ТОЛКОВА, КОЛКОТО И МРЪСНИШКОТО ПРЕДИЗВИКАЛО ГО ПОНЯКОГА НАСИЛИЕ ???
Защото едно е да разбереш, как някой е докаран до състояние да загуби самоконтрол, а съвсем друго е да го оправдаеш, което се опитваш да правиш. Ако греша - извинявай.