Минала съм през всички надежди, опити, грижи, напускания, връщания, обещания, лъжи, пълна безпомощност, отчаяние...Може би и ти трябва да минеш през това , преди да се откажеш и да признаеш , че си безсилна. Вкопчването в илюзии само удължава агонията.
Моят бивш съпруг също е много добър човек и ми е много мъчно за него.

Първата стъпка на Анонимните алкохолици- "Признай , че си безсилен пред алкохола / или който и да било наркотик/". Първото правило на ал-анон за роднини на пристрастените - "признай , че си безсилен..."

Той трябва сам да извърви път, който е труден и води към духовно просветление.Ти не можеш да го извървиш вместо него. Ако го караш , няма да иска. Трябва да остане сам, да стигне тъй нареченото си "дъно", за да реши да се оттласне. Ако се връщаш при него , просто слиза по надолу, до следващото "дъно"... Може да му помогне само човек, който се връща оттам.

Освен това, трябва да знаеш, че дори да се оправи и да спре, той няма да е същият човек. Ще се е променил и ще е посветен в нещо, което ти няма да разбираш, защото никога не си минала през това. Зависимите, които са преодолели проблема си са някак дистанцирани от нас - "обикновените", непосветените ...

Те са сякаш общност от хора, които са се върнали от война, ние, които сме останали в тила ,никога няма да сме им така близки.

Никога няма да е същото и ти винаги ще искаш да те допусне до света си, но няма да е възможно. При това, това не значи , че не те обича. Но това е положението. И това е най - добрия възможен сценарий, ако въобще намери сили в себе си да спре.

Може и да греша, но това е моят опит.

Dum spiro spero.

Редактирано от lnspired на 01.03.09 14:59.