Моят баща пък и не си го спомнях. Разделили се , когато съм била на 3г.-избягал в чужбина, по ония години -невъзвръщенец))...развели ги служебно-по заказу на държавата. Запознахме се когато бях на 20г. Майка ми не можеше да го диша...аз бях раздвоена...ту му с есърдех , ту се укротявах...като цяло м ебеше яд н анего...даже преживе му го върнах с няколко непочтени постъпки. Той не отреагира. Поотдалечихме се, после имаше известно сближаване...после почина! На погребението му се държах кофти...метнах му цветята даже демонстрационно...беше ме яд на младата му любовница, която пък дойде на церемонията с мъж, който после и стана съпруг и си живеят в жилището, който баща ми и беше купил...нарекох я пред всички -"Многострадална Геновева, да не се лигави поне със сълзи!"

Сега ми е много мъчно за него,няма и грам гняв ...липсвал ми е като баща!...сега всичко е равно...него го няма, случаят е приключен- остава само празнина!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите