Аз се разминах на косъм да загубя детето и да бъда осъдена да плащам детски на бащата. Той беше решил да ме накаже, защото се осмелих да го напусна. Имаше една от най-добрите адвокатки в града, в който живеехме и имаше връзките и средствата да подхранва неутолимата и жажда за победа на всяка цена. Признавам си, че от дистанцията на времето се възхищавам на "хъса" на тази жена. Тя беше от типа адвокати, които биха защитавали убиец убил пред очите им невинен човек, заради вероятно великото предизвикателство и удоволствие да докажеш с помощта на закона, че черното е снежно бяло. Аз се озовах в по-слабата позиция въпреки, че всичко физически, психически, материално и пр. ми беше наред и въпреки, че бракоразводната драма се случваше в страна, която приоритизира майките . Получих подкрепа най-неочаквано от... бившите свекър и свекърва. Те укротиха сина си и го убедиха, че поради постоянните му пътувания, за внучето ще е по-добре да живее с майка си.