Да, също смятам, че сега трябва да изчакаш нейното обаждане. Ако те покани, ще отидеш. А колкото до разговора .... мииии ...... ако усетиш, че има желание да говори, изслушваш я, оставяш я да сподели проблемите си, проявяваш съчувствие и казваш, че ако можеш да помогнеш с нещо, ако можеш нещо да направиш за нея, винаги може да разчита на теб. Това мисля повече ще помогне, отколкото ако започнеш да и говориш, да я успокояваш, че всеки си има здравословни проблеми напр.. Тогава ще реши, че не я разбираш, че не разбираш в колко тежко положение е, ще се подразни определено.... А за себе си избягвай да говориш, освен ако не те попита нещо конкретно. Не се впускай в никакви подробности за децата, за успехи... От опит знам, че в такава ситуация колкото по малко говориш, рискът е по-малък да кажеш нещо, с което да нараниш или подразниш човека срещу теб.

Красиво е да се усмихваш, но въпрос на сила е да останеш усмихнат и в най-трудните моменти...