Това, в което ме убеждаваш, не е онова, което реално изпитваш. Защото ако си права, тогава никой от нас не трябва да помни дядовци, баби, и прадядовци, и още по-назад в миналото, и даже не трябва да се идентифицираме с хората, живели преди нас с векове на същата ни земя, и не трябва да имаме фамилни имена, нито трябва да носим бащино име, нито трябва да има значение произхода ни, биологичен, национален, и прочие.



Отречи, че получаваме всичко това от родителите и прадедите ни? Можеш ли? Не, не можеш.


Онова, което описваш, е реакция на самозащита, но няма нищо общо с реалността. Вътре в психиката си може да го изживяваш, за да спреш някаква болка. Това не значи, че си променил миналото и реалността, в която се намираш де факто.



За бога, реалността нищо ли не значи за вас? Нима частничното полудяване и психясване за вас са единствената защита от една болка? Болката, че си се разделил с човек, който по всички начини продължава да е свързан с теб и децата и битието ти? Само частичното откачане ли ви спасява? Никой ли не е толкова смел и силен, да назове нещата, както стоят в реалността, а това е, че даже да имате конфликт с някой, той остава в семейството по всички възможни причини? Толкова ли ви кефи да разкъсвате семейството и душата си, отричайки самата реална реалност, а реалността е, че с този човек даже постфактум конфликта имате семейство, фамилно име и деца???? Децата ги давате мърцина, и не ви интересува какво им причинявате, когато влезете в защитен snadby режим на увреденото ви и наранено съзнание?




Да ви имам увредените съзнания, и неспособността да виждате фактите! Дори след развод и огромен конфликт, отричате собственото си минало и сте неспособни да се справите със себе си и собственото си съзнание!