|
Искам да споделя. Никога не съм предполагала, че така ще прецакам живота си. А може би и не само моя. Не се ожених на 20, мислех си че на 30 вече съм разумна и ще споделя живота си само с подходящия мъж. Уви, сгреших ужасно. Имах 4-годишна връзка, която не вървеше, нямаше тенденция за перспектива, напротив - в последните 2 години тихо залязваше. Но все нещо не ни достигаше да се разделим. Накрая вече се събра много и успях да се махна от него. Почувствах се щастлива, облекчена, отърсена от товара не негативните емоции. Дори се появи друг, когото да харесам - не връзка, а някой друг, за когото да мечтая. Тогава дългогодишният ми приятел полудя. Започна да ме преследва, дори се обади на въпросния човек, когото разбра, че харесвам, да му държи сметка - ужасно ме изложи и унижи. Следеше ме, държеше ми сметка дори като ходех по магазините, обаждал се е на приятелките ми да ги разпитва дали имам друг...И всичко това представяше като действия, диктувани от любов. Явно и аз съм мекушава, защото вместо да не го погледна след тези му постъпки, аз му повярвах. Имах съмнения, но толкова пламенно ми говореше, че иска да ме върне при себе си, предложи ми брак - нещо, което за 4 години беше немислимо за него. Беше ужано настоятелен, агресивен. Но все говореше за любов. И аз, глупачката, повярвах че ме обича. И си казах - сигурно никой друг няма да ме обича колкото него. Като ме попита в един момент искам ли дете, казах " да" . И взе че стана от раз!!! Три месеца беше изключително грижовен, любвеобилен, обичащ ме. И в момента, в който влязох в 4 месец, започна обратът към човека, от когото избягах. Пак си връщаше старото поведение, старото държание. И така, месец след месец ставаше все по-зле. Особено нетърпимо след като излязох в тези 45 дни болнични. Сега съм в 9 месец, 10 дни преди термина, а снощи ми се развика че никога не му е харесвал сексът с мен, единственото заедно, което му харесва е да гледаме Биг брадър и да обсъждаме. Че иска да сме само съквартиранти, които да отгледат заедно едно дете. От месеци нито ме е погалил, нито целунал, нито показал някаква нежност. Не качих повече от 12кг, не мисля, че е заради външния вид. Обяснявам си го с това, че вече ме чувства своя, сигурна и безинтересна. Преди се дразнеше че може някой да ме загледа, сега, в 9 месец знае, че няма да има такъв. И целият му интерес към мен се изпари.
Споделям това, защото мисля,че тук е място, където хората могат да се поучат от грешките на другите. И аз показвам своите грешки : Прекалено дълго търпях връзка, която ме правеше нещастна; Поддадох се на моментните емоции на друг и пренебрегнах разума си, за да угодя на друг, от страх, от мекушавост, създадох едно нещастно семейство. Затова, ако имам друг живот ще знам, че човек най-добре знае за себе си и не трябва да се поддава на чужд натиск за такива жизненоважни решения. Колкото и да е убедителен другият, не ти ли идва не теб отвътре - не трябва да скачаш ! Защото е ужасно в 9 месец вместо да чакаш с нетърпение раждането на бебето, да се чудиш дали да не се хвърлиш от терасата.
И се чудя на Господ - защо допуска това - толкова много двойки чудесни семейства не могат да имат деца и хвърлят луди пари, а други - нестабилни, объркани - създават деца толкова лесно. Защо Господ прави това ?
|
Моята фатална грешка
