|
|
| Тема |
Re: "Роднински" неволи [re: Aлиca.] |
|
| Автор |
*жeнa* (старо куче) |
|
| Публикувано | 24.09.08 11:55 |
|
|
|
Че то ..нали знаеш...Всичко ново е добре забравено старо..
Аз сега с новата рода нямам никакви проблеми, хем не сме с брак и хем имат още двама големи внука...- радват се на дребния колкото могаат и както го разбират, пък..аз хич не им придирям, пък и...знам колко по-лош вариант е да се напъват да "помагат" и на всяка манджа да са мерудия...и.. си ми е екстра така..
Виждаме се 1-2-3-4 пъти в годината (напоследък по-често) и то за по 1-2-3-4 дни най-много...
Не дават да помагам в домакинството (за сега), ама...защото там водата е много скъпа , пък аз не мога едни чинии да измия..икономично..
Освен това, не знам...кое в коя кофа да изхвърля..- щото боклука се събира разделно- за кокошките, за кучето, за котките, за кофата, за...намкакво си..
Та..имам грижата само за детето да се грижа и..да хапвам усмихната, щото...специално се стараят хората..
Иначе..на няколко пъти съм помагала в поливането..
И..не мога да се оплача,че не се съобразяват с дребния..- докато спи, не пускат никой да се къпе в басейна, щото е точно под прозореца на стаята в която спи малкия...(Даже внука на другия си син не пускат..което..просто е голям жест..)
Та..какво повече да искам?
Като си затръгваме, пазарлъка е как да намерят място сред всички креватчета и джунджурии дето си ги носим снас, да сложат повече буркани с домати и компоти...Ама..ей сега, като се връщаме от Варна през октомври, ще сме д по-голяма кола и..ще има място и за буркани, та..няма да с есърдят хората..
Гледам като се видим да ги оставям да си комуникират повече с родата- със сина си и с внука си и..да не им се мотая много, много..(като не дават д апомагам, поне да не преча..)
Ако искат да хапваме вътре- вътре..Ако искат навън- навън..- не им предирям..
Не пушат..което е добре...Но..понеже недочуват..телевизора е на макс..и..слагам виртуално тапи в ушите, защото...няма начин..
И така..
..
Но преди... като бях млада булка свеки що правила беше измислила...Аз все се набирах вътрешно и що рев съм изревала,че не мога да й угодя...
Сега..с този си акъл..даже тя ми се усмихва..и ми се радва, щото...й водя внучката на гости да я вижда и да се гордее с нея...И..за рожденния й ден не забравям(за разлика от сина й) и..такива едни..Пък и..оттървала се е вече от мен..какво да ми придиря..
..
Ама..човек се учи в движение..
Аз поне..
За третия път (ако се наложи) доста повече работи ще знам..даже и за мъжа...Дано не се налага...
| |
| |
|
|
|